Почти емоция

Тъпа болка сякаш се събира,
а изстинал съм наполовина,
ликът ти само в мен събужда
чувства смесени на самота и нужда

да призная за пореден път,
че съм сам и няма начин друг
да стопля, останала във мрачен кът
душата ми, премръзнала от студ.

Не бе логичен тоя край,
и ти изстина като камък, дай,
върни ми туй, дето остана
в теб да бие до забрава!

И вече няма да го дам на друга,
да се вкарам в същата заблуда
на нещото, наречено любов,
останало недоварен картоф суров!