Начало > Моите стихове > Почти емоция

Почти емоция

Тъпа болка сякаш се събира,
а изстинал съм наполовина,
ликът ти само в мен събужда
чувства смесени на самота и нужда

да призная за пореден път,
че съм сам и няма начин друг
да стопля, останала във мрачен кът
душата ми, премръзнала от студ.

Не бе логичен тоя край,
и ти изстина като камък, дай,
върни ми туй, дето остана
в теб да бие до забрава!

И вече няма да го дам на друга,
да се вкарам в същата заблуда
на нещото, наречено любов,
останало недоварен картоф суров!

Категории:Моите стихове
  1. Пепа Пенева
    април 13, 2010 в 2:40 pm

    „И вече няма да го дам на друга,
    да се вкарам в същата заблуда
    на нещото, наречено любов,
    останало недоварен картоф суров!“
    :))

    Ще мине време,
    ще преболи,
    водопадно
    болката ще
    отлети,
    чувствата
    премръзнали
    ще се стопят,
    калейдоскопно,
    с нова сила
    ще разцъфтят
    и любов чиста и красива
    душата ще разлисти
    със страсти огнени – лъчисти…

  2. Някоя
    август 14, 2011 в 10:49 pm

    „върни ми туй, дето остана
    в теб да бие до забрава!“

    Тъжно.. толкова тъжно…

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар