Начало
> Моите стихове > Почти емоция
Почти емоция
Тъпа болка сякаш се събира,
а изстинал съм наполовина,
ликът ти само в мен събужда
чувства смесени на самота и нужда
да призная за пореден път,
че съм сам и няма начин друг
да стопля, останала във мрачен кът
душата ми, премръзнала от студ.
Не бе логичен тоя край,
и ти изстина като камък, дай,
върни ми туй, дето остана
в теб да бие до забрава!
И вече няма да го дам на друга,
да се вкарам в същата заблуда
на нещото, наречено любов,
останало недоварен картоф суров!
Категории:Моите стихове
„И вече няма да го дам на друга,
да се вкарам в същата заблуда
на нещото, наречено любов,
останало недоварен картоф суров!“
:))
Ще мине време,
ще преболи,
водопадно
болката ще
отлети,
чувствата
премръзнали
ще се стопят,
калейдоскопно,
с нова сила
ще разцъфтят
и любов чиста и красива
душата ще разлисти
със страсти огнени – лъчисти…
Прекрасно… 🙂
„върни ми туй, дето остана
в теб да бие до забрава!“
Тъжно.. толкова тъжно…
А ти, тъжна ли си?