Надежда

14 February at 17:28
И надежда има в мене, и вълнение
със думи трудно описуеми,
защото искам този миг като откъснат
от страница на вестник спомен,

да открадна и запазя аз за себе си
за да не видиш колко слаб и немощен
ме правиш с устните си нежни и запалени
от трепети насън към тебе плавали.

Защото мисля, срещнах нещо истинско,
и страх изпитвам да не би скърша цветето,
с ръце, докосвали неизживяни блянове
и да не вкуся пак от тебе цвете алено.

Ти караш ме да тръпна от вълнение,
и да се плаша в тъмното от себе си,
недей да търсиш логиката в действие,
аз само теб задържам във ума си,

а чувствата със страх са смесени,
но няма в тях и капчица съмнение
а само силни блясъци желание,
че искам те до мен копнееща
за прегръдки и целувки парещи!

Театър

Животът  –  тоз’ театър на абсурда,
играем по принуда и неволя
всеки с маската се крие зад завеса,
сменя, както и змията се съблича есен.

И е трудно много да играеш
себе си сред хора,  други
кукли бутафрни в постановка
тъй излишна, смешна и ненужна,

страх ни е да се погледнем в огледало,
но нали се отразяват само
сенките на страховете в роля,
скрита в хаоса на ума ни,

и се оправдаваме за всяка грешка
с онзи другия зад паравана
дето вдигнахме пред взора празен
изпиван с лицемерните зеници.

…aх, колко всеки иска да е някой
и играй таз’ роля тъй абсурдна,
а тълпата все се мае и въздиша
по сценичния му грим комичен,

трудно истината се понася,
в кича на илюзия е по-приятно,
недей отнемай тоя фалш вълшебен,
макар в лъжа и суета облечен.

Но тоз’ театър на гротеска жалка
ще да се играе вечно, неизбежно,
не заради пасищата ширни,
а зарад’ овцете тъпи и наивни,

а е толкоз сладко и приятно
да зърнеш образ истински познат
в стъклото, гледайки те от стената
виждащо не маската, а ЛИЧНОСТ !!!