Две листа

Празна е на туй дърво короната -
в летен мор и жега чезне,
тъжно веят се листа във клоните,
вечно търсят те прегръдка нежна.

И как страхът изпълва жилките,
набили се в зелена плът ефирна -
гинещи във хладната целувка -
зъл бриз дели ги и почти събира.

И трудно им е да си шепнат обич
всред баналната игра на маски.
Тоз шепот не достига през тълпата
при този, който заслужава ласки. 

Всеки лист към слънцето се пъчи,
от лъчите жадно иска да засуче.
Нима сами ще да се сгряват?
Нима сами накрая падат?

Колко гласове разнасят се
а заедно тъй малко значат те!
В блян за тишина опитват се
два, да заглушат със стона другите. 

На клон един са две листа,
разделени чакат те дъжда
и се откъсват като от тетрадки
под напора на неми, тъжни капки.

До дърво самотно и забравено
долу, там сред корените сплетени
две листа са вече заедно,
заедно, ала в калта погребани...