Стъклен блян

....

Думите се леят изведро,
чувствата умират зад стъкло,
в съд кристален са осъдени
да креят бавно като дънери,

сухи и прогнили на места,
както сърцата пълни със тъга.
Филизи не разлистват се сами
нивга напоявани с сълзи.

Очи затварят се – не искат
да усетят топли мисли.
Ръце бленуват да докосват,
по овали стъклени се плъзват.

В течността ефирна – златна рибка,
утаила се на дъното мътилка –
блянове и страстите, уж лишни
размътват спомени предишни.

Стойността на златото тежи
щом в гърдите нечии тупти.
Сама пробитата монета
е единствено за себе си утеха.