Начало
> Моите стихове > Стъклен блян
Стъклен блян
Думите се леят изведро,
чувствата умират зад стъкло,
в съд кристален са осъдени
да креят бавно като дънери,
сухи и прогнили на места,
както сърцата пълни със тъга.
Филизи не разлистват се сами
нивга напоявани с сълзи.
Очи затварят се – не искат
да усетят топли мисли.
Ръце бленуват да докосват,
по овали стъклени се плъзват.
В течността ефирна – златна рибка,
утаила се на дъното мътилка –
блянове и страстите, уж лишни
размътват спомени предишни.
Стойността на златото тежи
щом в гърдите нечии тупти.
Сама пробитата монета
е единствено за себе си утеха.
Категории:Моите стихове
Много е хубаво