Копнеж

...

Дави се сърцето във копнеж,
свиват се гърдите в гърч,
трепет вехне без метеж –
дървото голо всред проливен дъжд!

Мисли се заплитат и залитат
колебливо, не смеят да опитат
ухание омайно – пролет,
клони нервно се преплитат!

Вяра имам, мира нямам
да покажа колко слаб ме правиш,
от поглед и усмивка се примамвам
тръпна с топлота да ме погалиш.

Сетивата замъглени, притъпени
чувствата – остават затаени.
Надеждата е цвят повехнал,
тъгата – плод от клон притихнал

натежава, чака горко есен,
пада и превръща се във плесен.
Веят се листата, пожълтяват
и за свежи цветове мечтаят…