Контраст

...

Отколешно живеем всред контрасти,
опитваме се сякаш да обичаме.
Стъклото гладко дращим с нокти –
с ненавист другите отричаме!

Сред въртоп от мисли, чувства
играем си с човешки страсти.
Суетата като наркотик изстисква,
най-святото у нас притиска!

Саксии чупим със фиданки немощни,
изпечената глина на парчета тръпне,
остава ни надеждата привидна –
цвете в разпиляна пръст да не изсъхне.

Любов е дефицитна стока,
свикнали сме да купуваме наслада
вместо, впива се в плътта ни смока,
горим връз вдигната от нази клада.

Можем ли да бъдем от коприна гънка?
Малка светлинка наместо сянка –
клечка от кибрит искри и топли
повече от пламъците – гневни вопли!

Дори сърцето да е пълно с болка
живей, люби и не очаквай – колко?
Макар и другият да дава малко
не губиш нищо, а печелиш толкоз!