Начало
> Моите стихове > Стон
Стон
Ах, как болиш ме празнота
ров след ров засждаш във душата
и искаш пак да се крепя
след ударите многобройни на съдбата!
Как тягостно дълбаеш в мен любов
ненасити се да нараняваш…
Завиваш ме не с ласки, а с покров,
съсичайки ме яростно с косата!
Ти по-приличаш на смъртта,
дарявайки парцали тишина.
Гостиш ме с жлъчка и тъга,
а себе си – с мойта суета.
Нахлуваш в мен като река,
опъваш изхабени струни,
не музика, а вопли самота
изстискваш от металните влакна.
Категории:Моите стихове
Коментари (0)
Trackbacks (0)
Вашият коментар
Trackback