Отрова

Сладко-горчива наливаш отрова
в душа опиянена с прибрани нокти,
измъчваш бавно и я завиваш с покрова,
неусетно затъваща дебнеш я кротко.

Своите остриш с усмивка подмолна,
къдрици приглаждаш с хищна походка,
незаситени страсти храниш фриволно,
разстилаш след себе си готически нотки.

Мрака, дяволе, подире си влачиш.
Нима не нахрани душата си празна?
Гарванът чер зарад тебе грачи.
Подла сянка край тебе крачи…

Метала ковеш, докато е горещ,
кръвта в гърлото ти се лее топла.
Жертва приканваш в жаровитата пещ,
нагло крадеш любовни вопли.