Падение

Биеш ли се със чудовища
понякога сред тях се губиш.
Виждаш ли света във сиво
цветовете са излишен лукс.

Със скота в калта затъваш –
воня на тор със вкус на плевели!
Вперил поглед към звездите
очи надолу не извръщай никога!

„Не пораствaй, – казват ти – капан е!“
Ала не е избор, а е улица задънена.
Не разбираме живота, а смъртта ни плаши.
Живеем или всеки миг умираме?

Да си мъртъв или да не знаеш, че си жив.
Да мечтаеш е опасно, но нали безплатно е?
Трудно се отсява зърното от плява,
но кюспето не е вкусно като него.

Остава ти навярно и насладата
на вкус познат, горчив, банален –
от смесените пот и кръв по устните –
дар понякога, понякога проклятие!