Доверие

Събуждаш се поредната сутрин и се питаш: „Днес дали ще бъде шах или „Не се сърди човече”?
Всеки ден различна игра.. понякога с хората уж до болка ти познати, понякога с нови лица – сиви, след време обагрени от цветовете на съдбата, която четеш в очите им. Правилата се менят и дебнеш момента в, който срещаш непознати фигури на терена, преследващи мечти, пари, вещи, себе си… Преследвани от неволи, страхове и от самите себе си. Игра, от която всички излизат по-малко живи и малко по малко убивани от илюзиите на животите си в паузи, недомлъвки… В неспирно препускане и въртене на спицованата кръгла решетка, отворена от двете си страни и затворена за тези препускащи в нея. Страхът си остава все същия – оцеляване с цената на падналите фигурки встрани… А паднали напразно няма. Остават само по-сами ония оцелелите… и бягат в това проклето колело.

И ти стоиш отстрани и наблюдаваш в ролята на безмълвна пешка. Съзираш падащи около теб топове, офицери, мними царе и царици, изплюти от вихрушката на прогреса и просперитета и захвърлени на бунището на позора. Тъжни клоуни, самозабравили се властолюбци, самодоволни чревоугодници-измекяри, дребни тарикати и останалите встрани щастливи неудачници.  За всекиго по нещо, за всеки място под минорния блясък на полумесеца в беззвездната нощ.

Доверието е подмолна променлива и константа едновременно. Реално понятие, а сюрреалистична ценност. И като въздуха всеки се нуждае от него, а никой не е способен да го опише, докосне или обясни.
Мощни протестни слогани, отекващи от шепа повярвали си млади хора остават пренебрегнати, заради същите достатъчно млади, за да знаят всичко, да променят, да укорят всичко и всички, за да теглят чертата в безпорядъка и уж да започнат начисто. И след хаоса на един опорочен бутафорен метеж остават само гневните думи… боядисани от някой зад кадър. Просто думи – прости думи, но делата липсват.  Това, драги не е жалка политическа сатира. Дори не е политическа… Дори не е сатира. Това е духовна… или по-скоро бездуховната гротеска на онова, което все търсим в другите, а никога не се осмеляваме да не играем на сигурно. Защото другите не разбират доверието – те търгуват с него. Защото най-оскъдното носи най-много дивиденти.

Но, уви! Тези, попаднали в „колелото на хамстера” не умеят да търгуват с него…